Децата са любимата мишена на всеки респираторен вирус. Те са най-чувствителни, защото все още са в процес на изграждане на имунитет, хигиенни и здравословни навици. Въпреки уязвимостта на малките герои, те не са сами. От огромно значение е родителската намеса, която трябва да напътства всяко малко дете при изграждането на здравословни и хигиенни навици. Както се казва, никой не се е родил научен.
Едно нещо е сигурно – децата боледуват често и това е напълно нормално, дори и необходимо. Защо? Защото въпреки наличието на вроден имунитет, той не е достатъчно силен, за да отблъсне всяко вирусно нашествие. А как се изгражда придобитият имунитет? Чрез „запознанство“ на детето с вируса. С времето децата неминуемо се срещат с различни вируси – и именно тези срещи помагат на имунитета да укрепва, а в един момент дори те вече ще бъдат като „стари познати“. Това стимулира производството на антитела и създаването на имунна памет. На същия този принцип се създават и ваксините. Те всъщност са отделни инактивирани части от патогените. Това ги прави по-щадящи, но ползата за имунитета се запазва. След като всички знаем, че едно дете под една или друга форма трябва да се запознае със семейство „Вирусови“, вероятно се питаш: „Добре де, как точно ще се случи това запознанство?“
Отговорът се крие в механизма на заразяване на инфекциозните агенти. Според науката вирусология рискът от заразяване зависи и от количеството вирусни частици, с които организмът влиза в контакт. Представете си нашия любим герой Мечо Пух, който гребе от гърнето с меда и си казва“ „Ех, колкото повече, толкова повече!“. При патогените принципът е точно такъв. Така де, когато гладното мече преяде, коремчето му се издува и идва ред на дискомфорта. При грип и грипоподобни вируси, когато организмът е атакуван от прекалено много частици, той вече се разболява. Проявата на симптоми и оздравителният процес често зависят именно от вирусния товар. В този контекст, децата нямат контрол и чувство за мярка и ако ги оставиш на воля, вероятно ще са като Мечо Пух и ще си хапнат прекалено много мед. Тук отново разпознаваме нивата на превенция – първична и вторична. Какво ни казва първичната превенция? Съвества ни: „Храни се здравословно, спазвай добра хигиена, движи се активно!“ – неща, които всяко дете трябва да усвои. Какво ни казва вторичната превенция? Тя пък ни съветва: „Хей, има нещо нередно… може би е добра идея да засилиш хигиената, контактите да се ограничат и да приемаш повече топли течности.
Какъв е изводът? Колкото по-силно изградени хигиенни навици има едно дете, толкова по-засилен имунитет ще има то.